Ръкопис от XV век, написан на непознат език и придружен от илюстрации на несъществуващи растения и мистериозни женски фигури, продължава да предизвиква най-добрите световни експерти по история. Ръкописът Войнич (Voynich Manuscript) не е просто библиографско съкровище, а най-загадъчният криптографски ребус в историята. Класифициран като MS 408 в библиотеката Beinecke Rare Book and Manuscript на университета Йейл, той не е академична загадка, а живо загадъчно явление, което въплъщава неизчерпаемото очарование на неизвестното.

Ръкопис от XV век, написан на непознат език и придружен от илюстрации на несъществуващи растения и мистериозни женски фигури, продължава да предизвиква най-добрите световни експерти по история. Ръкописът Войнич (Voynich Manuscript) не е просто библиографско съкровище, а най-загадъчният криптографски ребус в историята. Класифициран като MS 408 в библиотеката Beinecke Rare Book and Manuscript на университета Йейл, той не е академична загадка, а живо загадъчно явление, което въплъщава неизчерпаемото очарование на неизвестното. Датировката му, извършена с помощта на радиовъглероден анализ, е между 1404 и 1438 година — т.е. в първата половина на XV век — и този илюстриран кодекс на телешка пергамент устоява на всички опити за дешифриране, подхранвайки хипотези, вариращи от изгубен език до сложна криптография и дори до сложна мистификация.

Въпреки първоначалните спекулации, които го поставяха в XIII век, радиовъглеродната датировка, проведена през 2009 г. от университета в Аризона, стеснява времевия прозорец за създаването на ръкописа до периода 1404-1438 г., което предполага произхода му от ранния Ренесанс. Анализът на пигментите, извършен от изследователи от Йейл, потвърдил, че използваните цветове (като азурит и мед) съответстват на тези, използвани в средновековните и ранно ренесансовите европейски текстове. Важно е да се отбележи, че макар текстът да може да е копие на по-стар оригинал, ръкописът, който притежаваме, е автентично произведение от този исторически период. Стиловият анализ предполага, че той може да е бил съставен в Северна Италия или в съседен район на Алпите.

Структурата и съдържанието на Ръкописа Войнич са уникални. Състои се от около 240 страници (въпреки че се смята, че липсват поне тридесет, загубени с времето), той е разделен на тематични секции, определени изключително от странните си илюстрации, тъй като текстът остава недостъпен. Най-обширната секция е Ботаническата, която съдържа 113 рисунки на растения, повечето от които са неразпознаваеми и не съответстват на известната флора. Следва Астрономическата/Астрологическата секция, която представя кръгови диаграми и зодиакални символи, често заобиколени от голи женски фигури. Биологичната секция е може би най-загадъчната, показваща десетки голи женски фигури, потопени във вани и сложни хидравлични системи. Фармацевтичната секция съдържа рисунки на корени и луковици, а последната част, наречена Рецептурна, е съставена от кратки параграфи, наподобяващи рецепти.

Езикът на ръкописа, известен като "Войничезе", е особено странен. Текстът е написан с уникален и плавен шрифт, който не се среща в нито един друг известен документ. Въпреки че символите наподобяват латински букви или алхимични/числови знаци, тяхната комбинация не следва фонетичните или граматичните правила на нито един известен естествен език. Компютърните лингвистични изследвания разкриват интересни и противоречиви свойства на текста, включително съответствие със закона на Ципф, което предполага, че текстът не е просто произволен набор от символи и може да съдържа значение.

Историята на Ръкописа Войнич е реконструирана от XVII век, благодарение на документ, намерен в него. Според него, ръкописът е принадлежал на император Рудолф II от Хабсбургите, който го е закупил, вярвайки, че е работа на Руджеро Баконе. След това ръкописът е попаднал в колекцията на йезуита Атанасий Кирхер, а по-късно е забравен за около два века. Името на ръкописа идва от полско-литовския антиквар Уилфрид Войнич, който го е закупил през 1912 година и го е представил на академичната общност.

Независимо от опитите за дешифриране от някои от най-добрите криптографи на XX век, ръкописът остава недостъпен. Неговата аура на мистерия остава непокътната, а теориите за него варират от предположения за кодирана естествена езикова структура до идеи за изкуствено създаден език или дори средновековна шега. Ръкописът Войнич продължава да бъде "свещеният граал на криптографията", произведение на мистерия, което чака да бъде разкрито.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.